.

Любен Дилов-син: Децата ми не слънчасаха от звездите около нас

Любен Дилов-син

Един от членовете на журито на „България търси талант“ - Любен Дилов-син, даде интервю за вестник „Всичко за семейството“, за да сподели какво може да го изненада, жизнено важно ли е да си мултифункционален и колко близо е до сбъдването на мечтата си за гмуркане в Антарктида. За предстоящите му книги, жените и работата по шоуто за даровити хора, удостоено с рекорд на Гинес, четете тук:

Трудно ми е да определя какъв е преди всичко Любен Дилов-син даже при дългогодишното ни приятелство. Все намира начин да изненада и от главен редактор на интелектуално списание да се прероди в шеф на конкурс за плеймейтки. На него някак си българските стандарти все са му тесни, може би затова търси още свят и под водата. Нали по рождение са му отредени галактическите светове от романите на баща му. На всичко отгоре се изхитри и стана дядо, та съвсем обърка многобройните си фенки.

- Трудно е да определи човек какъв е Любен Дилов. Ти как подреждаш многобройните си жития?

- Просто не ги подреждам. Посрещам вменените или избрани от мен социални роли по реда на пристигането им. Горе-долу и така ги изпращам. Не знам дали е модерно да си мултифункционален, за мен е оцеляващо. Подозирам, че ако мисля само и единствено върху една тема или дейност, така добре ще я обмисля, че тя ще престане да има смисъл.

Щастлив съм, че като се каже името ми, е достатъчно. Не са нужни определения отпред. А какво точно означава... Е, това всеки ден търсим и това му е интересното.

- Защо се съгласи пак да оценяваш талантите по bTV?

- Сигурно трудно ще повярваш, но най-вече заради страхотния екип, с който работим - продуцентката, сценаристите, режисьорите, гримьорте и фризьорите, осветителите, звукарите. Дори сценичните работници са ми приятели и имаме не един вълнуващ проект зад гърба си заедно. Това е страхотна банда, с която мога да разглобя Айфеловата кула, да я пренеса, да речем в Перник, и да я сглобя отново. А Георги Блажев ще напише подходящ стихотворен епос за този епохален труд.

- Разпределяте ли си ролите вече в журито? Твоята коя е?

- Тези неща не се коментират, но да кажем, че пак съм малко по-зъл, отколкото съм всъщност. Иначе журито е фантастично. От първия миг се почувствахме сякаш никога не сме се разделяли. Забележително е още от първия ден да си имате смешки, които само вие си ги разбирате.

- След толкова сезона може ли нещо да те изненада?

- Да! Категорично и не е едно. Мисля, че това ще е най-добрият сезон досега, поне като забележителни участници. Нивото е много високо, а има няколко номера, които направо ще ви оставят без дъх. Не толкова заради виртуозност, колкото заради находчивостта на изпълнителите. Много съм доволен от видяното досега!

- Какво е талант за теб?

- Един атически талант е около 26 килограма метал, или приблизително водата, която изпълва една стандартна транспортна амфора. Горе-долу същото е и в Древен Рим. В Талмуда и Библията мярката е почти двойна, ама те, евреите, са си два пъти по-талантливи по начало. Иначе в преносен смисъл, да речем, че талантът е любов към това, което правиш. Любов, която си личи.

- Има ли нужда днешното време от таланти, кои са печелившите роли?

- Относно печелившите... няма да се изказвам. Но всяко време ражда разнообразни таланти, а как ги оценява обществото - това често не зависи и от самия талант. Понякога сме свидетели на изключително неталантливи хора, които с месеци занимават обществото със себе си, а то заради сеира радостно се вълнува. Но в крайна сметка нещата си идват на мястото, времето отсява плявата и остават истински талантливите. Тези, които наистина са направили резка в обществената памет.

- Имаш ли хъс още да преоткриваш нови светове, какво те предизвиква днес?

- Разбира се, че имам. Както знаеш, добре съм запознат и със света под нас, но нищо по-интересно от хората още не съм открил. Всеки един е прелюбопитен свят. Дори този, който ни се струва възможно най-семпъл. Никога е съм се страхувал от раздели, а от пропуснати срещи. Пътуването е моят начин да преоткривам нови светове. Някъде около 50-ата си годишнина си позволих една година да не работя и да пътувам. Явно ми хареса, защото гледам да го правя все по-често. Че то време не остана.

- Какво е успех за теб? Кога си се чувствал доволен от себе си. Или доволството граничи с дебилство?

- Успехът е социална категория. Зависи от оценката на околните. Познавам гениални люде, които по общите мерки са неудачници. И обратното - жаби, които квакат цял ден своето име пред възхитената локва, а дори за Емили Дикинсън не са чували. Да си плащаш навреме ипотеката и парното според общото мнение е успех. А според мен е нова форма на робовладелчество, която сами си избираме. Аз принадлежа към едно от многото загубени поколения на България, но точно моето - шейсетдесетарските деца на миналия век - сме много устойчиви на разочарования. Оптимист съм. През последните 10 години видях толкова много закони да не действат в България, че искрено вярвам, че скоро ще неглижираме и законите на термодинамиката, на гравитацията. Тогава - хванати за ръце! - дружно ще литнем да търсим духа на Караджата, както е казал поетът.

- Политиката и " Гергьовден " къде са в приоритетите ти?

- Едва ли някога ще има друг политически проект, който да ми хареса толкова, че да го предпочета пред "Гергьовден". Поне през последните 20 и курус години не е имало. Знам, че често идеите и постъпките им са трудноразбираеми за масата хора, но аз като човек с говорни дефекти съм наясно, че когато не те разбират, виновен си основно ти. Там няколко пъти се смени поколението след моето председателстване. Всички нови момичета и момчета, които идват, ми вдъхват най-вече надежда, че нещата вървят към по-добро.

- Ще се възроди ли синьото в политиката? Ще отпадне ли оправданието, че няма за кого да гласуваме?

- Цветовете са дисперсия на светлината, пречупване от дълговълновия към късовълновия диапазон. Ще успее политически проект, който вдъхновява. Защото всички останали са склонни да загърбят идеалите в името на прагматичността. Мисля, че не само българите и европейците, но май и човечеството се умори от прагматика.

Затова толкова вълнува и онова момиченце, което търси големи политически форуми, пред които да говори за екология. Винаги има за кого да се гласува. Просто избирателите трябва да проумеят, че гласуват за себе си. И този избор, както изборът какво да облекат и с какво да се хранят, какви книги да четат... е част от собственото им лице.

- Как се оцелява в днешния свят?

- Както във всеки свят преди днешния! Доста се ядосвам, когато чуя да казват: "много им е трудно на младите днес" или "ужасно е да си пенсионер днес". На младите и пенсионерите при Иван Асен Втори им е било по-леко, така ли? Или, хайде не чак до там - при Александър Батенберг? Със сигурност днешния свят е най-спокойният, най-уреденият, най-щадящият, цивилизован и усмихнат свят, който сме имали досега. И трябва да се опитваме с всички сили да го запазим, защото всеки век си има своето средновековие, както казва Станислав Йежи Лец. А нашето наближава и буквално за дни можем да се срутим обратно в него. Самият факт, че имаме време да си говорим тези глупости тук, а не сме заети да копаем, преследваме дивеч или разбиваме нечия глава, за да й вземем храната и жената, трябва да е показателен. Ние, българите, много се гордеем с това, че оцеляваме вече толкова векове. От оцеляване май се отучихме да живеем. Стига хленчене, усмихнете се и вървете да го живеете този живот, защото научно доказателство за втори шанс все още не е намерено!

Дядо Любо и леля Милкана, така отбелязаха раждането на Адриана.

- Не хленчи, стани плеймейтка! Защо и с това се захвана?

- Мисля, че списание " Плейбой" е естествен етап от развитието ми. След като доказах интелектуален потенциал, време беше за сексуален. Не забравяй, че тази рожба на Хю Хефнър вече 50 години е символ на свобода и разкрепостеност в над 40 територии по света. Радвам се, че последните 2 години успяхме да върнем в списанието именно този дух - най-вече с текстовете и специалните ни проекти. В момента то е с близо 98% оригинално съдържание.

- Плеймейтка диагноза ли е?

- "Плеймейт" си е един много забавен и много желан от момичетата конкурс. И там направихме сериозни промени - все повече интелигентни момичета имаме, които не се вписват изобщо в шаблона. Естествени, умни, заразителни купонджийки, които хитро използват това, че за кратко време прожекторите са насочени към тях, за да подпомогнат собствените си представи за бъдеще и щастие. Да ти кажа, заразително е да си обграден с толкова много млади хора с духа на "сладката Чарити". Покрай тях отново започваш да вярваш, че светът е създаден в очакване ти да го покориш.

- Нещо се поразплете от социалната мрежа. Защо?

- Напротив, все така активен съм. Даже едно чудесно създание ми създаде блог - dilov.info, който става все по-популярен.

- Умря ли българската журналистика, как виждаш бъдещето й?

Не е умряла журналистиката, само така си мирише. Виждам я все по-авторизирана. Все повече хора четат личности, а не медии. Поне моето усещане е такова от това, което аз правя. Всяка седмица - обикновено в петък, пускам по един голям обзор на случилото се през последните 7 дни. Това го правя вече близо две години и имам все повече читатели.

- Може ли да се реанимира ку-кувското време? Какво би разказал на внучето за онези години?

- За щастие на Адриана, внучката ми, мога не просто да й разкажа, а да й покажа. Достатъчно е запазено и като видео, и като аудио. Аз лично се надявам, че скоро ще има подобно избухване на обществената сцена, каквото направи куку-поколението. Срещам все повече изключителни млади българи и българки. Рано или късно ще се съберат и ще направят нещо подобно.

- Според теб Слави Трифонов има ли шанс в политиката?

- Слави има шанс навсякъде, защото е безкрайно трудолюбив, дисциплиниран и умен. Дали точно политиката е неговото място... имам доста резерви, познавайки характера му. Но знам, че ако много иска, ще се преодолее сам и ще го направи. Въпросът е дали наистина много иска.

- Гмуркането стана професия за теб, кои са следващите предизвикателства?

- Мечта ми са ледените води на Антарктида. Логистично е доста трудно да се организира гмуркане там, но не е невъзможно. Българските антарктици вече са световна сила и мисля, че до две-три години ще сбъдна и тази своя мечта.

- Останаха ли томове на баща ти за издаване?

- О, има поне още пет. С "Ентусиаст" подготвяме шестия том и ще бъде наистина празник. Няма да издавам още кое ще е.

- Успя ли да му кажеш всичко, което искаше?

- Разбира се, че не. Винаги сме длъжници на родителите си. Демокрацията така ни завъртя, че не ни остави време за нищо. Всички нас, не само мутрите. Винаги ще съм му благодарен, на него и на майка ми, за разкрепостения начин, по който ме възпитаваха. Граничещ с незаинтересованост. Шегувам се, разбира се. Грижиха се за мен, но и ме оставиха да правя каквото си искам. Баща ми беше странен чешит. Никога не повтаряше. Не си позволяваше дори и ехиден поглед, когато не го чуя и се издъня.

- Пренесе ли този пример и към твоите деца?

- Определено. Родителите на жена ми също следваха този модел, така че нямаше баби и дядовци, които да ни се карат. Благодарен съм, че не им се завъртя главата от средата, в която растяха. От толкова звезди около тях не слънчасаха. Но то и те ги обслужваха. Иван беше общ работник на турнетата на "Шоуто на Слави", Милкана беше момиче за всичко при снимките на сериала "7 часа разлика".

- Децата пораснаха, дядо те направиха, питаш ли се какъв баща си?

- Всеки родител е длъжник на децата си. Живяхме в интересни, но ужасно лакоми години, които безпощадно крадяха от времето за семейството. Надявам се да имам много повече време за Адриана, а и за другите внуци, които, надявам се, ще дойдат.

- Скоро няма ли да извадиш книга? Все чакаме роман от теб?

- Три неща правя едновременно, сред тях има и роман. Но сам не бих заложил кое ще стане готово първо.

- Ако имаш един ден без нито един ангажимент, какво ще направиш?

- Ще поема нов ангажимент.

- Имаш ли нужда от любов до теб? Жените помагат или пречат на тези години?

- Рецептата ми за добра кондиция неизменно е била малко влюбен и леко пиян. С времето съм понамалил пиенето, нищо друго. Защото от всичката вода на света, само жаждата е по-голяма. Никога не научих достатъчно за жените. Има азбучни истини, разбира се. Например, че мъжете с бради изневеряват повече от жените с бради. Научил съм, че всяка любов е голяма, най-вече последната. Всъщност е много неприродно състояние, не е необходима задължително за продължението на рода.

- Обвързан ли си в момента?

- Неофициализиран съм във връзките си. Обичам да има хора около мен, така че полагам старание в това отношение. Но статутът ми в "Плейбой" изисква официално да съм сам.

- Обичаш да се самоиронизираш, а самооценяваш ли се?

- Към нищо равно не съм склонен. А за самооценките... Те пак са обществено понятие, дори да ни се струват лични. Ето, например, ако си загащите пуловера в панталона и крачолите в чорапите, очакваният към вас от обществото рязко ще спаднат. Това ще промени ли нещо в себеусещането ви? Но виж, оценявам, че напоследък ме харесват по-улегнали жени. И това ми се нрави повече от телата, които покрай "Плейбой" ме затрупват като опълченец на Шипка. Мисля, че поумнявам, но докато се уверя дали е така, подозирам, че ще ме навестят онези двамата, с които завършва пиесата. Не Розенкранц и Гилдерстерн, а Паркинсон и Алцхаймер. Но и това си има добрите страни - всеки ден срещаш нови хора...

- Кои са най-важните неща за теб?

- Приятелствата, искренността. Както казах, нищо по-интересно не съм намерил от хората. А съм търсил много и навсякъде. Никога не съм се страхувал от разделите, страхувал съм се от пропуснати срещи. Няма да оставя историята да пише за мен, сам ще си го напиша. Много се въртях във въртележката, но не позволих да ми се завърти главата.

***

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на писателя-фантаст Любен Дилов. Завършва журналистика в Софийския университет, специалност печатни медии. Работи като редактор в няколко вестника. Двигател и основен идеолог е на телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". След 2001 г. влиза в политиката - създател е на движение "Гергьовден", бил е и негов председател. Автор е на няколко книги, сценарист на филми и сериали. За пореден път е в журито на шоуто "България търси талант" по bTV, снимките на което вече започнаха. Разведен, има три деца и една внучка.

Коментари
Вашият коментар: