Павлин Табашки, координатор

Каква е твоята роля в екипа на "България търсиш талант"?
Моята роля в петия юбилеен сезон на "България търси талант" е да организирам и координирам участниците в него. По-конкретно - аз съм този човек, който ги радва с хубавата новина, че след дългото чакане и дългия снимачен ден, най-накрая е дошъл и техният ред за изява. Отговарям за това правилният човек да е на правилното място в правилното време.  

Как стигна дотук?
Работя в сферата на телевизията вече 5 години. Преди също толкова години започнах да уча филмова и телевизионна режисура. От тогава досега имам зад гърба си повече от 15 телевизионни проекта, в които съм заемал предимно длъжности като асистент-режисьор, асистент-редактор и асистент продукция. 

Обожавам talent шоутата. За тях мога да изработя сърцето си, отново да го възстановя и да повторя тази процедура многократно. Няма нищо по-хубаво от това да си заобиколен от много талантливи хора.

Най-голямата ми гордост е работата ми по 12-ия сезон на The X Factor UK. Чувството да работиш рамо до рамо със Simon Cowell, Rita Ora, Olly Murs, Coldplay, One Direction, Adele, Cheryl Fernandez-Versini и да знаеш, че това, което правиш, бива видяно и толкова високо оценено от десетки милиони зрители, е неописуемо. Заради такива моменти определено си заслужава да не знаеш отговорите на въпросите "Кога свършваш работа?" и "Кой ден ти е почивен, за да се видим?".

С какво си известен сред хората, които те познават?
Трудно ми е да отговоря на такъв въпрос, когато става дума за мен самия, но често пъти ми се случва хората да ми казват, че винаги нося усмивка на лицето си, когато общувам с тях, и че се чувстват спокойни, когато просто ме видят наоколо. Ха-ха. Това определено не е, защото съм най-важен и много значим фактор, тъй като далеч не съм такъв, навярно просто успявам по някакъв начин да предизвикам такова чувство в обкръжаващите ме хора. Не знам доколко е вярно, но аз имам собствена философия за отношението на човек към човек и силно вярвам, че ако към някого се отнесеш добре, вероятността отсреща да получиш същото отношение, е огромна. Никога не съм разбирал заповедническото изсъскване през зъби като метод на общуване. А и практиката ми е показала, че то почти никога не работи или ако работи, то със сигурност убива цялата амбиция и удовлетворение от работата, ако става дума конкретно за отношението в работна обстановка.

Това първото издание на "България търси талант", в което работиш ли е?
Това е второто издание на "България търси талант", в което работя.

Какво е различното в "България търси талант" 5?
Различното в "България търси талант" е, че това шоу не е като всички останали, в които просто знаеш какво ще видиш и какво ще се случи на сцената. Не може да имаш очаквания. "България търси талант" може да те изненада във всеки един момент дори когато вече си напълно убеден, че си видял всичко - от пеещо дете, през танцова формация, смайващ фокусник, до дресирани животни. Талантът е толкова необятно понятие, чрез което може да видиш такива неща, които дори не си подозирал, че съществуват. В този сезон на "България търси талант" ще видим различни измерения на таланта, каквито досега не сме виждали в нито един от предходните сезони.

Имаш ли интересна случка от работата си, което разказваш на приятели?
Имам много вдъхновяваща история, която се старая винаги да ми служи за пример. Известно време след първия формат, по който работих, седяхме на по чаша горещ шоколад с един от най-любимите ми и до ден днешен хора, с които имах удоволствието работата да ме срещне, и чертаехме планове за бъдещето. Тя - толкова позитивно и оптимистично настроена, с ясни виждания и желания, а аз - по-скоро песимистично настроен и с някакви блянове, забулени в гъста мъгла в главата ми. Година по-късно, когато отново се видяхме на по чаша горещ шоколад, аз продължавах някак все още да се лутам из песимистичните си мисли, а тя вече бе постигнала това, към което се стремеше - бе издала първия си музикален сингъл, бе стъпила със сериозна заявка на сцената, а днес вече има такава музикална кариера, за която мнозина мечтаят. Толкова много се радвах тогава и продължавам да го правя, сякаш своите мечти бях сбъднал, защото не познавах човек, който да го заслужава повече от нея, предвид това колко много труд полага и това, че тя е пример за това колко огромно количество талант може да се съдържа в един-единствен човек. Тогава разбрах, че трябва да знаеш какво искаш от живота и че за нищо на света не бива дори за миг да си помисляш да подхождаш песимистично. Още повече, когато става дума за теб самия и собствените ти възможности, защото е много лесно да се откажеш преди да си опитал.   

Телевизията е…
Изразно средство, с което не всеки е способен да си служи и може да бъде много опасно, ако попадне в неподходящи ръце. Трябва да умееш да боравиш с него така, че да забавляваш, информираш, възпитаваш и задоволяваш потребностите на зрителя. И това е много трудно. Най-важно е да не правиш телевизията по задължение, а с любов, както всяко друго нещо. Четох наскоро статия, в която виден телевизионер надълго и нашироко разказва как телевизията изяждала цялото му време, как тя му била виновна за всички проблеми, които има в личен план и съвсем уместно интервюиращият го пита защо просто не напусне, а той отговаря: "Съжалявам, ако с подпухналите си очи, прекомерната употреба на алкохол, спонтанните пристъпи и необяснимите сълзи съм оставил в някого впечатление, че ми е писнало от работата ми. Не, обичам я. Аз наистина я обичам. Но дори и да не я обичах, да се откажа от нея не съществува като опция, поради толкова много причини."