Разкажи ни каква е твоята роля в “България търси талант”?
Приемам за моя отговорност цялостната визия на формата, идеи и насоки за декора, цветовете, осветлението, начина на заснемане. Всеки кадър, всяка композиция, издава характер, емоция, отношение - всеки малък, но важен детайл присъстващ в кадър. Всяка мъничка брънка по създаването на едно голямо приключение, наречено "България търси талант".
За себе си отдавам огромно значение на пост-продукцията. Като започнете от организацията и създаването на едно устойчиво workflow, и стигнем работата по цветовете. Смятам за огромен късмет да работя, това, което ме забавлява, това което харесвам и в което се чувствам пълнокръвен.
Разкажи ни за себе си?
Ако трябва да обобщя как съм стигнал до тук, най-точното може би ще бъде - с любов! От толкова много време, че изпадам в неудобство от това. Занимавам се с телевизия, (не обичам много този термин, бих предпочел със създаването на визуални продукти) от 1992г.
Бил съм част от създаването на два от най-големите телевизионни канала у нас. Много ми се иска да кажа "началото на bTV". Обичам да се шегувам, като казвам – “Влязохме тук на цимент” :-) Голямо приключение, което продължавам и до днес. Бил съм част от почти всички важни проекти на телевизията.
Първите ток-шоута, първите години на “Шоуто на Слави”, първите новинарски емисии, избори, кампании и какво ли още не. Първите големи реалити формати, Survivor, Music Idol, Dancing Stars... не на последно място "Гласът на България".
Заемал съм и съм съвместявал различни позиции. На Survivor, например, четири сезона бях един от режисьорите на формата и реализирах цялостната графична опаковка и визия. "Гласът на България" също беше голямо, приятно режисьорско приключение. Много са нещата, които бих споменал. Наред с това винаги са ме привличали така наречените "бутикови" предавания. За мен беше чест да бъда част от хората, които създадоха "Отпечатъци", например. Концертите... са друга вселена, друг свят, който много обичам. Снимал съм както Ерос Рамацоти и Пласидо Доминго, така и Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд, Миро.
Огромно удоволствие ми носи да снимам на терен, да усещам хората до мен, да имам тайнствения трепет, когато "кадъра ти се получава". После влизаш в монтажа и там е друг филм, друга магия, друго тайнство. Трудно ми е да кажа къде се чувствам по-добре.
Различно е и много вълнуващо. Всеки един нов проект е една нова ЛЮБОВ, затова си позволявам лукса внимателно да подбирам проектите си.
С какво си известен сред хората, които те познават?
Допускам че хората на различни позиции ме познават по различен начин. Но нишката, която може да ги свърже е, че обичам, това което правя.
Това първото издание на “България търси талант”, в което работиш ли е?
Да, първото. Винаги съм мислел за него, като за "не моя формат". Преди два-три месеца разбрах колко много съм грешал.
Какво е различното във формата“България търси талант” в сравнение с други телевизионни риалити формати?
Различното като формат от останалите? Ами позитивната енергия, с която е заредено. Самата идея е много вдъхновяваща и за зрителите и за таланта, който е пред камерите, и за хората зад тях. 5-и сезон е различен с това, че се чувстваме много по-самостоятелни, по-уверени и повече себе си.
Как се прави успешен шоу формат?
С любов. С екип, на когото вярваш и който също ти вярва. Това не е самостоятелна игра.
Телевизията е...
Иска ми се тук да перифразирам Буковски с едни негови думи от една велика книга:
“Телевизията е твърде много Любов, твърде много признание, твърде малко признание...”