Дилов-син: Никой не е обещавал да бъде честно

Злодей и расист ли е Любен Дилов-син? Какви са маниите му и проектите, по които работи? Защо не работи със Слави Трифонов? Какви таланти имат политиците ни и изкуство ли е пърденето с уста? Той отговори на вашите въпроси в откровен и забавен разговор.

Талантите в България
Както Чърчил е казал преди време за Балканите, в частност България, че има повече история, отколкото могат да понесат, и аз мисля, че в България има повече таланти, отколкото е създадена да понесе.

Понякога, твърде често, основните обществени конфликти се основават на сблъсък на талантите на индивидуалностите и конформизма на обществото или пък неспособността му да ги приеме.

Лошият в журито
Имам една реплика, която в трудни моменти често си казвам и тя е, че

Никой не е обещавал да бъде честно и справедливо

Разбира се, извън шегата, на мен някак лесно ми се отдава тази роля, защото съм работил почти всички мразени неща в България – бил съм депутат, общински съветник, журналист и продължавам да бъда журналист. Може би само футболен съдия на мач между Левски и ЦСКА не съм бил. Така че ми е лесно да поема негативното настроение на публиката.

Но не трябва журито да се разглежда като единият лош, другият добър и т.н., защото в крайна сметка това е едно триединство и ако са забелязали феновете на предаването, аз

често казвам “Не”, не защото не харесвам номера,

а защото съм сигурен, че Хилда и Маги ще го подкрепят и за да може човекът отсреща да чуе амбицираща го критика, а не да легне на славата на трите “Да” и да е почти убеден, че няма да има никакъв проблем по-нататък. Хората ще видят една драматична развръзка, в този смисъл, на финалните отсъждания.

Това се прави не само заради нуждите на шоуто, а и за да стане едно състезание, в което всички да имат равни шансове.

Доста съм строг с хора, които се занимават с хумор например, защото нивото в България е доста високо и този, който излиза да ни разсмива, трябва де е не просто някакъв забавен човек в компания. Искаме да го изправим срещу Комиците, Пълна лудница, Шоуто на Слави – въобще срещу всичко, което има на пазара, и да кажем – ето, този наистина има талант..

Политик или жури
Никога не съм бил очарован от политиката, за да съм разочарован, но смятам, че има един много важен принцип – броят на отвратените от политиката е пропорционален на броя на отвратителните в политиката, тоест колкото повече са отвратените, толкова повече стават отвратителните.

Моето занимание в политиката винаги е било просто форма на съпротива

Българските политици определено имат таланти. Първият велик талант е нищоговоренето. Изумителен талант – хора, които са в състояние да говорят един час по телевизията и да не кажат абсолютно нищо. Просто, когато са спрели – да им забравиш имената, за какво се говореше и за какво ставаше въпрос. Някакъв изкуствен език, но това не е само при българските политици.

Много се забавлявам с бийтбоксърите в шоуто. Много от тези, които са бийтбоксъри, даже не са чували за Ал Жиро – първият, който вкара в джаза и в арт рока този начин на музициране. Нарочно ги провокирам. Има гениални момчета и ще ги видите. Даже на финалните двубои сме извикали Red One, който е най-добрия и е председател на някаква федерация на бийтбоксърите. Но във връзка с въпроса за таланта на българските политици –

изкуството да пърдиш с уста не ми се ще да бъде изкуството на България,

защото политиците така или иначе го правят. И да го превърнем и в сценично изкуство... Всъщност не знам, може би това е начинът да се спасим от него – като го направим изкуство.

Расизмът
Винаги съм изповядвал идеята, че цветът на кожата няма никакво значение, важно е на кого е навлечена и никога не бих спестил някому това какво мисля за него, само защото е различен етнически или по вяра от мен.

Имам много приятели араби, палестинци, цигани и в никакъв случай не мога да допусна расизма в ХХІ век като някакво обяснение. Общо взето човек няма никаква заслуга за това какъв се ражда, лична, съответно от това не би трябвало да произтекат нито гордост, нито предразсъдъци или оскърбление. Заслугите идват от това, което правиш. Нямам никакво притеснение да наричам нещата с преките им имена. Наистина

седим върху планина от предразсъдъци и единственото нещо, което ги лекува е общуването

Настоящи проекти
В момента правя няколко книги. Едно нещо, което съм обещал да довърша, защото първият том имаше много голям успех, е Българските антинародни приказки. За Коледа трябва да излезе вторият, който правим заедно – както и първият, с абсолютно гениалния художник Андрей Кулев. Работното заглавие е "Братя Crime". Ако в първия бяха по-еротични и сексуални проявления на жаргона и ъндърграунда през последните 10 години на съвременния фолклор, то вторият е събирателен за криминалните сюжети.

Още няколко проекта имам, които вървят – една поредица от съвети за изпреварили времето си, пародия на всички тези книги “как да се държим в обществото” и пр. Иначе, поради това, че това е годината, в която съм си дал малко повече почивка,

основната ми мания е гмуркането и съм се посветил на нея

Още преди 25 години трябваше да стана професионален водолаз. Почти бях изкарал курсовете, но тогава всички тези неща се контролираха от ОСО – Организация съдействие на отбраната. И самият ни инструктор каза, че ако изкараме и последния изпит и станем професионално водолази, не ни мърда три години служба във флота. Бяхме още ученици и просто не се явихме, за да не станем правоспособни водолази.

От миналата година, когато реших да не се кандидатирам за сегашния парламент, си възстанових част от правата.

За Слави Трифонов
Когато се разделихме преди четири години, когато аз напуснах 7/8, това беше един доста справедлив спрямо хората акт, защото активното занимание с политика оставяше у хората подозрението, че някой е оръжие някому.

Със Слави ни свързва огромна любов и приятелство. Много дълъг период от живота ни мина заедно. Той е извънмерна фигура във всяко едно отношение - и като ръст и като присъствие. Не случайно книгата ни за него се казва “За стърчането”.

Това е човек, който стърчи във всеки един смисъл

В момента по-рядко се виждаме поради това, че той води доста затворен живот, а пък аз много пътувам. Но отношенията ни са повече от прекрасни.

Лидерството
Има едно правило, което е много важно – който язди коня, не ходи по земята. Затова винаги съм се опитвал да бъда втори-трети в една организация – мисля, че там ми е силата. И в “Ку ку”, “Каналето”, “Хъшове”, в самото шоу на Слави винаги съм удържал на изкушението да не излизам на аванс сцена – за това ми помагат много и говорните дефекти, дават ми ясна представа къде съм в сценичното изкуство. Но наистина мисля, че е по-добре да съм втори или трети в една организация.

Когато съм бил лидер, обикновено съм вземал грешни решения

Съветът на Дилов-син към талантите
Нищо по-прекрасно няма от това, дори да не си много наясно с талантите си, да пробваш. Разбира се, всичко с мярка. Защото, както казва мъдрият български народ: “Непремерената геронтофилия може да прерасне в некрофилия”.

Няма нищо по-добро от това да се сравниш, да ти се струва, че станал за смях – всъщност ти не си станал за смях, а си станал много близък на хората, зарадвал си ги, те са се съизмерили с теб. В крайна сметка познанието на хората се основава върху сравнението. Без сравнение няма познание.