Евелин Костова и любовта, без която не може

Снимка: Радостина Колева

Тя умее да представя себе си, умее и да приближава към себе си. Защото естествеността ѝ се съзира още от пръв поглед. Кокетността е доста далеч от същността ѝ. И е толкова сладка и готина. Носи аромат на свежест, при това съчетан с можене, с талант - за театър, за телевизия... Тя скоро се завърна на театралната сцена, а всяка неделя вечер я гледаме в ролята на жури в “България търси талант” по bTV.  Вижте част от интервюто на Евелин Костова за сайта Cultinterview.com:

Гледах те съвсем скоро в премиерата на “Стъпка по стъпки” в театърa. Трябва ли да влизаш до такава степен в ролята, че да избягваш от себе си?

Конкретно в този проект тръгвахме от себе си. Пък и така е в повечето неща, в които съм играла дотук. Никога не бягам, а изхождам от това как аз бих реагирала в ситуацията.

Лиза Шопова ни каза, че не иска да правим образи в “Стъпка по стъпка”, а да сме близко до себе си. Впоследствие всичко се намести. И хем Моника е близко до мен, хем това не съм аз. Аз не съм експресивна, не съм такъв човек, а първо бих помислила, не изразявам бурно мнението си, но пък си приличаме по някои разсъждения. Общото между мен и Моника са някакви неща, които отричам в себе си и не си ги признавам.

Човек със стопове ли си?

Да, дори и по отношение на работата. Още съм далеч от момента, в който да се отпусна изцяло. Има нещо, което ме държи, да не прекача границата. Лично за себе си смятам, че е по-добре да имам мярка и вкус, отколкото нещо да бъде в повече. Тези неща леко ме стряскат и ме плашат. Имала съм моменти, в които съм успявала да превъзмогна стоповете си, да се пусна, но не е нещо, което да съм научила как става. Може би с годините ще съумея да го контролирам.

Смятам, че спирачките не са лошо нещо. Искам с времето да мога да ги махам, когато ми пречат. Но си мисля, че ако много други хора имаха стопове, светът щеше да бъде много по-хубаво място. Да не казват това, което разваля взаимоотношения и връзки, градени с години. Хората говорят неща, които не мислят, когато действат емоционално.

Талантът ли е основното в “България търси талант”, където си жури, или шоуто е по-важно?

Първо е въпрос на дарба, обаче шоуто е част от това. Когато влезе безкомпромисен талант, го усещаш с всичките си сетива и не се занимаваш какво точно ще направи на сцената. Той просто те залепя за стола. Вече, когато нещата са на кантар или номерата си приличат, тогава може да се намери елементът “шоу”. Все пак става въпрос за конкурс. Как можеш да определиш кой е по-талантлив, когато са в различни сфери... В началото ми беше трудно да кажа “не”. Четиримата от журито сме различни и аз търся по-скоро таланта в чистата му форма, докато останалите се забавляват на друг тип представяния. В крайна сметка публиката решава накрая.

Какво не пропускаш да забележиш?

Искам да забелязвам по-често ведри и усмихнати хора. Напоследък те или са умислени, или са намръщени. А като видя някой да е ведър, си мисля: защо ли се усмихва, дали му се е случило нещо току-що, или по принцип е щастлив... Започвам да разсъждавам върху живота им. Това ми е останало от академията, защото в първи курс ни караха да наблюдаваме хората и да измисляме етюди. Мастъра това ни казваше: “Усмихвайте се, без значение какво ви е.” Толкова е просто и лесно. Влезеш в магазина и... продавачката е намусена. В професии, които работят с обслужване на хора, най-много ме е дразнело. Или сервитьорка на морето, която идва да ти донесе поръчка и я хвърля. Ама аз ли съм виновна, че работи там? Гледам да съм любезна. Всеки има гадни и неприятни дни.

Цялото можете да прочетете тук.

снимки: Радостина Колева