Катето Евро: Вече за никъде не бързам

Тя e Мария от „Равновесие“, Катерина от „За къде пътувате“ и незабравимата Рени от „Оркестър без име“. Няма човек, който да не знае Катерина Евро. Участвала е в десетки български филми, била е водеща на различни телевизионни предавания, вече три сезона е и жури в „България търси талант“. Освен това е и изкусна кулинарка, а също и инфлуенсър. Най-горда обаче е от ролята си на майка на актьора и водещ Александър Кадиев и на баба малката си внучка Катерина. Малко преди един от любимите й празници -  Великден тя даде специално интервю за в-к Филтър. Част от него можете да видите тук:

- Едва ли е преувеличено да се каже, че сте най-добрата кулинарка сред актьорите и най-добрата актриса сред кулинарите. Правите ли нещо по-специално за Великден?

- Великден е празникът, който аз най-много харесвам, защото настъпва пролетта, става топло и всичко разцъфва. Подготвям се като всяко семейство – боядисваме яйцата, задължително меся козунак. Посрещам семейството и приятелите. Ние винаги имаме гости на Великден.

- Любовта към кулинарията идва от вашите майка и баба. Имате ли любимо ястие, наследено от тях?

- Имам много любими рецепти. Обикновено момичетата готвят това, което са виждали у дома. Но много държа на тази рецепта за козунака и за хляб също. Тях ги спазвам, имам ги записани, те са поместени и в кулинарната ми книга „Тетрадка за рецепти и спомени“, защото искам внучка ми един ден да ги знае. Тази книга ще остане и тя ще си надниква вътре и ще си готви. На нея й е интересно готвенето, но напоследък започна да се интересува повече от геймърство. С татко й играят много на игри и това измества любовта към кулинарията. Сега вече като й кажа да направим заедно крем брюле, тя ми отговаря да изчакам да си довърши играта и после така и не става. Променят се нещата с децата.

Трети сезон сте жури в „България търси талант“. Има ли изпълнение, което винаги ще помните?

- Всеки сезон е различен и се явяват любопитни участници. Много ме впечатлиха момичетата от “La Campagnia Colonna", които представиха танц на пилон и получиха „златен бутон“ от Евелин Костова. Такова нещо рядко се вижда. Беше много професионално и красиво – наслада за душата. Това е изумление – че има такива хора с такъв талант. На живо пък е още по-впечатляващо. Много по-различно е от това, което виждаш от малкия екран.

- Кога ви е било трудно да кажете „не“?

- Има хора, които са много симпатични и добронамерени, но това е сцена, на която наистина трябва да покажеш талант. И не само да го притежаваш, но и да работиш върху него. Случва се някой човек да ми направи добро впечатление, но да му кажа „не“, защото не е представил нещо кой знае какво. Хората понякога се възмущават, че не сме пуснали напред някого, но няма как всеки да продължи към следващите етапи. Включително и от тези, на които сме казали „да“, впоследствие отново отсяваме. Не ми е приятно да казвам „не“, но това е форматът на предаването.

Има ли талант, който искате да притежавате?

- Не, това, което правя, ме кара да се чувствам добре. Пък и аз умея немалко неща. Няма нещо, за което да съжалявам, че не притежавам. Приемем с благодарност всичко, което правя и което ми се е случило в живота, и нямам нужда от нищо друго.

- От малка сте знаели, че искате да бъдете актриса. Някога имали ли сте колебания за това желание?

- Не, никога не съм се колебала за нищо. От малка си мечтаех да бъда актриса и така се получи. Всичките ми мечти до този момент са изпълнени и съм много благодарна. Исках да бъда актриса, да се оженя по любов, да родя дете, да имам внуче Катерина. И всичко ми се случи. Аз съм човек, който се бори с живота и винаги измисля нещо. Можех с много неща да се занимавам, ако не бях станала актриса. Никога не ме е било страх от работа. Можех например да стана шеф-готвач. Засега животът ме е поставил така, че правя това, което харесвам.

- А коя е най-ценната житейска награда?

- Това, че имам такъв син, с когото много се гордея. Той ме направи щастлива, защото е много добър. За всеки родител това е най-голямата награда – да се гордееш с детето си. В това има смисъл и всичко, което правим, е за децата.

- Липсва ли ви нещо?

- Не, животът трябва да се живее скромно, да си хапваш скромни храни, да си щастлив да си набереш нещо зелено от градината и да си го приготвиш, нямаш нужда и от много дрехи. Както казваше Рангел Вълчанов, Бог да го прости, човек и да има две бани и две тоалетни, не може да ходи и в двете. Така че на човек не му трябва много да е щастлив. И искам да живея скромно, нормално и да съм здрава. Нямам никакви амбиции за нищо голямо. При младите е нормално да искат всичко и аз съм била така – пътувания, хубави дрешки, парички. Пътувала съм, но вече съм на друг акъл. Заключението, до което стигнах е, че не ми трябва нищо повече от това, което имам и не ламтя за нищо.