Проф. Тодор Кантарджиев: Предаването ми подейства успокояващо и ободряващо

Проф. Кантарджиев захапва лулата си, разбърквайки горещия шоколад в своята чаша. „Тук правят най-хубавия шоколад в цяла София!”, убеден е той. Мястото е кафе клуб срещу дома му – приятно заведение, в което един от най-добрите ни специалисти по микробиология, имунология и епидемиология се чувства почти като вкъщи. Той познава собственичката, която обслужва масите и знае какво ще поиска клиентът й, без да се налага да го пита. Поздравява и останалите в заведението, които се оказват негови колеги. Атмосферата е приятелска и топла, почти семейна, а професорът е като главата на това семейство – авторитетен, достолепен, облечен в хубава риза и елегантен костюм, точно както излиза и по телевизията.

От няколко месеца той официално е пенсиониран като директор на Националния център по заразни и паразитни болести, но е категоричен, че думата „пенсионер” не е подходяща за неговия случай. „Пенсионирането става по собствено желание. Аз бях отстранен!”, отсича ученият, който вече повече от две години е един от най-важните фактори в управлението на здравната криза след избухването на пандемията от Ковид-19. Първоначално – като член на Националния оперативен щаб, а след освобождаването си от Центъра – като консултант към Столична община за ваксинационната кампания в София. От края на миналата година е главен координатор в експертния съвет по специалност „Микробиология” към Здравното министерство.

От няколко месеца обаче проф. Кантарджиев се занимава и с непривична за него дейност до този момент – шоубизнес. Той влезе в журито на едно от най-гледаните предавания у нас – „България търси талант” на bTV. Оценява таланти рамо до рамо с голямата актриса Катерина Евро, нейната млада колежка Евелин Костова и водещия от bTV Николаос Цитиридис. 

Професорът е откровен, че ако само преди две години му бяха казали, че ще влезе в журито на „България търси талант”, едва ли щеше да повярва. „Разбира се, не съм допускал моите ангажименти да имат такъв характер, но хората се умориха от пандемията. Голяма част от тях се обезвериха и, според мен, имат нужда от почивка, от разведряване, от позитивно мислене. Това, което липсва на българина, е позитивното мислене”, смята проф. Кантарджиев. Запитан как се чувства в новото си, артистично, обкръжение, той се усмихва: „Чувствам се прекрасно! В системата на здравеопазването можем доста да научим от артистичния свят, където отношенията са много по-ясни. Не казвам, че там няма професионална завист и недооценка на таланта на другите, не казвам, че няма хора, които са си самовнушили, че са много повече от другите в света на изкуството. Но отношенията са по-чисти и приятелствата са по-добри, прави се възможно най-доброто, за да се създаде нещо хубаво и интересно за публиката. В това всички са абсолютни единомишленици. Хубаво е да видиш 100 или дори 200 души, които мислят и работят в една посока. Докато в здравеопазването не винаги е така.” 

Какво му дава необичайният ангажимент в шоуто след годините в системата на здравеопазването и безкрайните месеци напрежение в Националния оперативен щаб? „Даде ми спокойствие. След толкова нови запознанства започнах по-лесно да възприемам научната информация, по-лесна стана комуникацията ми с колегите и мисля, че беше много добре да вляза в това шоу. Когато бях поканен в него, бях доста уморен, носех вътрешна негативна енергия. А предаването ми подейства успокояващо и ободряващо.” 

Цялото интервю с професор Кантарджиев ще намерите в мартенския брой на списание БИОГРАФ.